HG


Родена съм през 1979г. в гр. София, в къщата на дядо ми.

 

Тя била вече стара, в не много добро състояние и също така с недостатъчен брой стаи, за всичките си обитатели – баба ми, дядо ми, майка ми, баща ми, аз  и сестра ми.

Моите родители не могли да си намерят в близост парцел, за да си построят къща и затова им хрумнало да надстроят тази на дядо ми. По това време обаче в района не разрешавали ново строителство и те пак ударили на камък.

След като дядо ми отишъл в общината със шише ракия и им се примолил, им разрешилида пристроят две стаи в задната част на къщата.По това време аз съм била на 3-4 годишна възраст.Къщата се увеличила с две стаи, имала основен ремонт, но си останали две семейства под един покрив.

 

 

За да я постоят са викали роднини и са полагали тежък физически труд, включвали се и жените. Нямало строителни материали и баща ми ходел да мете бункери с цимент, за да събере достатъчно.

 

 

Тъкмо я построили и дошли от общината и им казали, че ги очуждават, защото ще строят блок, а в замяна им дават 3 стаен апартамент – за двете семейства, защото аз и сестра ми сме момичета и ще идем да живеем на друго място, като порастнем. Нашите завели дело и  някак се е разминало. В крайна сметка не ни бутнаха къщата, а аз израстнах с тази история и плановете на родителите ми някой ден да надстроят къщата.

Рисувах добре и на 16 годишна възраст реших да стана архитект. Решението беше твърдо и непоколебимо и през 2006г. завърших Архитектура в „Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия“, в гр. София, а моят стаж като архитект беше вече започнал. През 2009 г. станах пълноправен член на Камарата на Архитектите в България.

В края на 2010г. майка ми и баща ми решиха да надстроят къщата, но се оказа, че има липсващи документи, заради очуждаването, което не се беше случило по-рано. Започна се ходене по мъките, инстанция по инстанция и така цяла година и нещо докато сглобя пъзела и издиря липсващите документи.

След още няколко месеца имахме виза за проектиране – Иейй!

Проекта се случи бързо, въпреки сложното задание, което получих – да не се разрушава старата къща, да се запази всичко в нея и да може да се живее в нея, докато се строи. Да се намери място на стълбищната клетка, да няма колони, които попадат в старата къща…. а тя беше 9 на 12 метра!!

 

Оказа се, че мога да изпълня всички изисквания.

 

 

И така имахме проект, а 3 дни след като го внесох в общината имахме и одобрението му – това само по себе си е личен рекорд!

 

Къщата се получи такава, каквато беше на проекта, а аз прекарах всеки един ден на обекта и по този начин научих много.

Научих, как майсторът от линиите в чертежите създава реална стена и това си беше цяло откровение.

Научих се как да планирам строителството според бюджета, така че да ми излезе сметката.

Видях, възможности и грешки в проектирането, за които е задължително да знае всеки архитект.

И тогава вече осъзнах, как мога да помагам на хора, които ще строят.

Така започнах да изграждам по-различен подход в проектирането, осъзнат и целенасочен метод, който носи на моите клиенти сигурна печалба и успех.